19 jul 2011, 21:10

Левски

  Poesía » Civil
1K 1 0

България обичаше безкрайно

и комитети създаваше тайно.

Ходеше навсякъде с кама и с пищов.

Да умре за народа беше винаги готов.

 

На външен вид бе човек обикновен,

но със страшен талант бе надарен.

Обичаше и мразеше с еднаква сила.

Коя ли майка - него бе родила?

 

За някои беше Левски, за други просто Дякона.

През краткия си живот бе извън закона.

Отвсякъде преследван, от всекиго приет.

Той пред себе си бе дал обет.

 

Да се пожертва в името на свободата,

не чакаше благодарност или пък отплата.

Апостоле – живееш и гориш като звезда за всички нас.

Прекланям се пред теб и твоето дело аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Генчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...