Jul 19, 2011, 9:10 PM

Левски

  Poetry » Civic
1K 1 0

България обичаше безкрайно

и комитети създаваше тайно.

Ходеше навсякъде с кама и с пищов.

Да умре за народа беше винаги готов.

 

На външен вид бе човек обикновен,

но със страшен талант бе надарен.

Обичаше и мразеше с еднаква сила.

Коя ли майка - него бе родила?

 

За някои беше Левски, за други просто Дякона.

През краткия си живот бе извън закона.

Отвсякъде преследван, от всекиго приет.

Той пред себе си бе дал обет.

 

Да се пожертва в името на свободата,

не чакаше благодарност или пък отплата.

Апостоле – живееш и гориш като звезда за всички нас.

Прекланям се пред теб и твоето дело аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Генчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...