Jul 19, 2011, 9:10 PM

Левски

  Poetry » Civic
1K 1 0

България обичаше безкрайно

и комитети създаваше тайно.

Ходеше навсякъде с кама и с пищов.

Да умре за народа беше винаги готов.

 

На външен вид бе човек обикновен,

но със страшен талант бе надарен.

Обичаше и мразеше с еднаква сила.

Коя ли майка - него бе родила?

 

За някои беше Левски, за други просто Дякона.

През краткия си живот бе извън закона.

Отвсякъде преследван, от всекиго приет.

Той пред себе си бе дал обет.

 

Да се пожертва в името на свободата,

не чакаше благодарност или пък отплата.

Апостоле – живееш и гориш като звезда за всички нас.

Прекланям се пред теб и твоето дело аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Генчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...