България обичаше безкрайно

и комитети създаваше тайно.

Ходеше навсякъде с кама и с пищов.

Да умре за народа беше винаги готов.

На външен вид бе човек обикновен,

но със страшен талант бе надарен.

Обичаше и мразеше с еднаква сила.

Коя ли майка - него бе родила?

За някои беше Левски, за други просто Дякона.

През краткия си живот бе извън закона.

Отвсякъде преследван, от всекиго приет.

Той пред себе си бе дал обет.

Да се пожертва в името на свободата,

не чакаше благодарност или пък отплата.

Апостоле – живееш и гориш като звезда за всички нас.

Прекланям се пред теб и твоето дело аз!