22 abr 2006, 8:08

Лица от порцелан

  Poesía
1.5K 1 3
Лица от порцелан

Мост на хълма
над пустинята, която е от вода
Там ти стойш, но си в капан
от тръни.
Аз исках само отново да си играя ролята
на житен клас.
Да бъда себе си сред камъните.
Но някъде където има
по – малко кал.
Сънувах го през деня
в пустинята от каменни звуци
реалностите се разпиляваха
като орехи
от торбата на голямата
реалност.
Една циганка с метла
ги измете
и ги хвърли в езерото,
където те плуваха.
Животът деца, е дошъл от калта,
която започнала да диша,
а мехурите от кал,
които се издигнали след това
те били черупката
от човека.
Това, което човеците се мъчат
да претворят в човек.
Но от тази яма те изравяли
единствено
лица от порцелан.
Лицето не е лице -
неможе едно пространство
да се преструва
в камък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарко Дони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е интересно, ама май касиус има много лошо отношение към теб като цяло... Както и да е - хубаво си е
  • Слабо и като философия дори. За стихосложение въобще няма да говорим. Три минус!
  • Интересно мислене! Харесва ми.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...