20 nov 2009, 12:24

Лице 

  Poesía » Versos blancos
717 0 9

В тъмната стая

грях извършен,

неразкрита вина,

дълги нощи,

мисли обсебени,

вик за прошка,

в края на нощното

любовта чака

своята цялост…

 

Поглед реещ,

красив силует,

бягащи сенки,

търсена същност,

вик за нежност,

скрит амулет,

две сърца

в надпревара

за щастие…

 

В библиотеката прашна

овехтялата книга

е затворила

своите страници,

от рисуваната ваза

червените рози

всмукват живот,

заедно с

бодлите непробождащи…

 

Извън

тъмната стая,

светъл денят

пише

красива мелодия,

нeизпята,

но  обречена

от това

замечтано лице,

търсещо

своята цялост!

 

 

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??