Лице
В тъмната стая
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи,
мисли обсебени,
вик за прошка,
в края на нощното
любовта чака
своята цялост…
Поглед реещ,
красив силует,
бягащи сенки,
търсена същност,
вик за нежност,
скрит амулет,
две сърца
в надпревара
за щастие…
В библиотеката прашна
овехтялата книга
е затворила
своите страници,
от рисуваната ваза
червените рози
всмукват живот,
заедно с
бодлите непробождащи…
Извън
тъмната стая,
светъл денят
пише
красива мелодия,
нeизпята,
но обречена
от това
замечтано лице,
търсещо
своята цялост!
© Славка All rights reserved.
