4 nov 2009, 1:27

Лице в лице със себе си

  Poesía
707 0 6

Грешка е, сама си го признавам.

Опитвам се да спра.

Лице в лице със себе си заставам.

Никога не успявам да се победя.

 

Наранявам се в безсмислен опит

да овладея чувствата, бушуващи в мен.

Почти успявам, но е нужен само поглед 

да разруша постигнатото в този ден.

 

Да прогониш чувствата си, казват, че лесно...

Отново се провежда невидимият ми дуел.

В тази битка няма нищо честно..

За да пребориш себе си, е нужно да си смел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...