Грешка е, сама си го признавам.
Опитвам се да спра.
Лице в лице със себе си заставам.
Никога не успявам да се победя.
Наранявам се в безсмислен опит
да овладея чувствата, бушуващи в мен.
Почти успявам, но е нужен само поглед
да разруша постигнатото в този ден.
Да прогониш чувствата си, казват, че лесно...
Отново се провежда невидимият ми дуел.
В тази битка няма нищо честно..
За да пребориш себе си, е нужно да си смел.
© Или Дадарова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
