4.11.2009 г., 1:27

Лице в лице със себе си

704 0 6

Грешка е, сама си го признавам.

Опитвам се да спра.

Лице в лице със себе си заставам.

Никога не успявам да се победя.

 

Наранявам се в безсмислен опит

да овладея чувствата, бушуващи в мен.

Почти успявам, но е нужен само поглед 

да разруша постигнатото в този ден.

 

Да прогониш чувствата си, казват, че лесно...

Отново се провежда невидимият ми дуел.

В тази битка няма нищо честно..

За да пребориш себе си, е нужно да си смел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...