Тъгата вече ме погубва и всичко светло в мене се изгубва. И кажете ми сега... и аз ли ще потъна в наглостта? Вие сте студени... от най-елементарни чувства лишени. Вече ви стана навик да се възползвате от някой ''наивник''. Фалшиви комплименти, лицемерие, лъжи... защо ви трябва мен да ме боли? Не можахте да ме превърнете в използвачка затова наричате ме тъпачка. Защо изобщо решавате с мен да се подигравате? Защо ме карате да страдам бавно да пропадам в нищото. А нищото - това сте вие!!! Предатели, лицемери - това не може да се скрие! Няма да стана една от вас - подла и безчувствена гад. Да лъжа, да се мазня... да не мога да обичам.