Feb 10, 2007, 1:41 AM

Лицемерие

  Poetry
924 0 0
Тъгата вече ме погубва 
и всичко светло в мене се изгубва. 
И кажете ми сега... 
и аз ли ще потъна в наглостта? 

Вие сте студени... 
от най-елементарни чувства лишени. 
Вече ви стана навик 
да се възползвате от някой ''наивник''. 

Фалшиви комплименти, лицемерие, лъжи... 
защо ви трябва мен да ме боли? 

Не можахте да ме превърнете в използвачка 
затова наричате ме тъпачка. 
Защо изобщо решавате 
с мен да се подигравате? 

Защо ме карате да страдам 
бавно да пропадам в нищото. 
А нищото - това сте вие!!! 
Предатели, лицемери - това не може да се скрие! 

Няма да стана една от вас - 
подла и безчувствена гад. 
Да лъжа, да се мазня... 
да не мога да обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бояджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....