Лицето на нощта
Лицето на нощта
Лицето непрогледно на нощта
помръкна от плача на тишината,
а спомени, отвлекли пак съня,
полека разсъбличат ми душата.
Разголена в гърдите ми трепти,
не зная, Боже, как да я погледна?
Ранявана и лъгана... Прости,
остави ме в мъглата да прогледна.
А тя е гъста, дяволска мъгла,
просмукала се в тялото до кости,
но в сивото дочувам ти гласа,
а чувствата в сърцето ми са боси.
Те тичат и разнасят светлина
и става много светло, много светло...
Усмихва се лицето на нощта,
победата на любовта е свята!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados
Поздрави!
