10 апр. 2016 г., 22:52
Лицето на нощта
Лицето на нощта
Лицето непрогледно на нощта
помръкна от плача на тишината,
а спомени, отвлекли пак съня,
полека разсъбличат ми душата.
Разголена в гърдите ми трепти,
не зная, Боже, как да я погледна?
Ранявана и лъгана... Прости,
остави ме в мъглата да прогледна.
А тя е гъста, дяволска мъгла,
просмукала се в тялото до кости,
но в сивото дочувам ти гласа,
а чувствата в сърцето ми са боси.
Те тичат и разнасят светлина
и става много светло, много светло...
Усмихва се лицето на нощта,
победата на любовта е свята!
© Евгения Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Победата на любовта е свята ! Красиво!
-
Хубаво е!
-
Стихотворението е източник на ярки асоциации и след прочита остави приятно чувство у мен.
-
Доказана и вечна победителка е тя
Поздрави! -
Толкова е хубаво, че го прочетох няколко пъти.
Благодаря, Евгения! -
Въплътеното майсторски чувство ми достави истинска радост при прочита! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
