10 апр. 2016 г., 22:52

Лицето на нощта 

  Поэзия » Любовная
525 1 6

Лицето на нощта

 

Лицето непрогледно на нощта
помръкна от плача на тишината,
а спомени, отвлекли пак съня,
полека разсъбличат ми душата.

 

Разголена в гърдите ми трепти,
не зная, Боже, как да я погледна?
Ранявана и лъгана... Прости,
остави ме в мъглата да прогледна.

 

А тя е гъста, дяволска мъгла,
просмукала се в тялото до кости,
но в сивото дочувам ти гласа,
а чувствата в сърцето ми са боси.

 

Те тичат и разнасят светлина
и става много светло, много светло...
Усмихва се лицето на нощта,
победата на любовта е свята!
 

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Победата на любовта е свята ! Красиво!
  • Хубаво е!
  • Стихотворението е източник на ярки асоциации и след прочита остави приятно чувство у мен.
  • Доказана и вечна победителка е тя Поздрави!
  • Толкова е хубаво, че го прочетох няколко пъти.
    Благодаря, Евгения!
  • Въплътеното майсторски чувство ми достави истинска радост при прочита! Поздрав!
Предложения
: ??:??