Лицето на нощта

10.04.2016 г., 22:52 ч.

Поезия » Любовна

526 1 6

Лицето на нощта

Лицето непрогледно на нощта
помръкна от плача на тишината,
а спомени, отвлекли пак съня,
полека разсъбличат ми душата.

Разголена в гърдите ми трепти,
не зная, Боже, как да я погледна?
Ранявана и лъгана... Прости,
остави ме в мъглата да прогледна.

А тя е гъста, дяволска мъгла,
просмукала се в тялото до кости,
но в сивото дочувам ти гласа,
а чувствата в сърцето ми са боси.

Те тичат и разнасят светлина
и става много светло, много светло...
Усмихва се лицето на нощта,
победата на любовта е свята!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vyatur13 (Елена)

2016-04-13T23:59:27+03:00

Победата на любовта е свята ! Красиво!
Веси_Еси (Еси)

2016-04-13T14:14:30+03:00

Хубаво е!
Brezar111 (Людмил Нешев)

2016-04-11T15:07:46+03:00

Стихотворението е източник на ярки асоциации и след прочита остави приятно чувство у мен.
Самодива (Вики)

2016-04-11T10:50:29+03:00

Доказана и вечна победителка е тя Поздрави!
voda (Елица Ангелова)

2016-04-11T04:52:06+03:00

Толкова е хубаво, че го прочетох няколко пъти.
Благодаря, Евгения!
vega666 (Младен Мисана)

2016-04-10T23:09:34+03:00

Въплътеното майсторски чувство ми достави истинска радост при прочита! Поздрав!