17 jul 2016, 21:38

Лицето на войната

  Poesía
510 0 1

                   Лицето на войната

Знам, че някъде по пътя,

бомба пада, а куршум пронизва,

времето, тревата, всеки трепет,

трансформира в нещо грозно и убива.


Като прожекция на някой страшен филм е,
в който главният герой- войната,
върху всичко живо с черен цвят рисува,
премахвайки родителите с децата.

Пляска- и природата умира,
щрака- и жестокост безконечна,
бавно се навсякъде разстила,
и убива, ако нещо живо има.

Лентата на филма се изтърка,
вечната прожекция върви,
след на черното триумфа ни остава,
земя, покрита с кървави сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...