Лицето на войната
Лицето на войната
Знам, че някъде по пътя,
бомба пада, а куршум пронизва,
времето, тревата, всеки трепет,
трансформира в нещо грозно и убива.
Като прожекция на някой страшен филм е,
в който главният герой- войната,
върху всичко живо с черен цвят рисува,
премахвайки родителите с децата.
Пляска- и природата умира,
щрака- и жестокост безконечна,
бавно се навсякъде разстила,
и убива, ако нещо живо има.
Лентата на филма се изтърка,
вечната прожекция върви,
след на черното триумфа ни остава,
земя, покрита с кървави сълзи.
© Димитър Драганов All rights reserved.
