Лицето на войната

Знам, че някъде по пътя,

бомба пада, а куршум пронизва,

времето, тревата, всеки трепет,

трансформира в нещо грозно и убива.

Като прожекция на някой страшен филм е,
в който главният герой- войната,
върху всичко живо с черен цвят рисува,
премахвайки родителите с децата.

Пляска- и природата умира,
щрака- и жестокост безконечна,
бавно се навсякъде разстила,
и убива, ако нещо живо има.

Лентата на филма се изтърка,
вечната прожекция върви,
след на черното триумфа ни остава,
земя, покрита с кървави сълзи.