6 jul 2019, 9:12  

Лицето, полицаят и гласът зад кадър

  Poesía » Otra
826 0 0

Лицето, полицаят и гласът зад кадър

 

Той влезе под земята
във метростанция
със бялорезидави краски.
Там долу на перона,
усети вятър двупосочен,
от влаковете приближаващи
един към друг,
в съседните тунели.
Бе още изпотен,
от приключилата скоро тренировка
със уреди и щанги,
и затова,
нахлупи се с качулка
на яке тип ветровка.

 

"Документи за проверка"
поиска му дежурен полицай.
Подаде му
изтичащата догодина
лична карта,
облегна се назад
върху зеленоярката седалка
и зачака
сървърът да върне отговор,
че "за лицето няма данни".

 

Усмихна му се полицаят,
почти приятелски,
но може би такава е
наложената със години практика:
когато за лицето няма данни
започваш разговор със него,
фамилиарно:
С екипче гледам си, да не тренираш тук, наблизо?
Тренирам, да. Опитвам се да влезна в ритъм.
И аз чат-пат отбивам се във фитнеса. Добре е здравето да се поддържа, но и правилното хранене помага.
О да, но още не успявам
да хвана най-успешния за мен
хранителен режим.

 

"Кажи на господина, че тук не му е кръчма"
строг глас зад кадър
по радиото разпореди.
Учудено погледнаха се
двамата със полицая!
Дали пък онзи там зад кадър
не завижда, че двама души,
макар и малко театрално,
съвсем нормално разговарят
за хранене и тренировки,
не дай си боже за жени?!
Ах, дааа разбира се! досети се лицето. Бутилката с вода надигнал бях. От вдигане на тежести и кардио,
калории горят се и пот отделя се обилно.

 

Засмя се ведро полицаят
и върна отговор по радиото
до строгия и недоверчив,
бюрократичен глас зад кадър:
Колега, вода това е. Всичко е наред!
Лека вечер господине!

 

Пристигнаха и двата влака,
а с тях и вятърът подземен.
Лицето се качи в един от двата
и след секунди във тунела скри се,
от органите на обществения ред.

 

Лицето, за което няма данни,
трениращият чат-пат полицай
и гласът зад кадър,
който всичко наблюдава,
но не всичко вижда,
поприказваха си малко
върху прозрачната стена
преливаща от цветове
на мехур сапунен,
достигнал радиус
от сто и двадесет секунди.

 

Пук!

 

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...