6.07.2019 г., 9:12  

Лицето, полицаят и гласът зад кадър

820 0 0

Лицето, полицаят и гласът зад кадър

 

Той влезе под земята
във метростанция
със бялорезидави краски.
Там долу на перона,
усети вятър двупосочен,
от влаковете приближаващи
един към друг,
в съседните тунели.
Бе още изпотен,
от приключилата скоро тренировка
със уреди и щанги,
и затова,
нахлупи се с качулка
на яке тип ветровка.

 

"Документи за проверка"
поиска му дежурен полицай.
Подаде му
изтичащата догодина
лична карта,
облегна се назад
върху зеленоярката седалка
и зачака
сървърът да върне отговор,
че "за лицето няма данни".

 

Усмихна му се полицаят,
почти приятелски,
но може би такава е
наложената със години практика:
когато за лицето няма данни
започваш разговор със него,
фамилиарно:
С екипче гледам си, да не тренираш тук, наблизо?
Тренирам, да. Опитвам се да влезна в ритъм.
И аз чат-пат отбивам се във фитнеса. Добре е здравето да се поддържа, но и правилното хранене помага.
О да, но още не успявам
да хвана най-успешния за мен
хранителен режим.

 

"Кажи на господина, че тук не му е кръчма"
строг глас зад кадър
по радиото разпореди.
Учудено погледнаха се
двамата със полицая!
Дали пък онзи там зад кадър
не завижда, че двама души,
макар и малко театрално,
съвсем нормално разговарят
за хранене и тренировки,
не дай си боже за жени?!
Ах, дааа разбира се! досети се лицето. Бутилката с вода надигнал бях. От вдигане на тежести и кардио,
калории горят се и пот отделя се обилно.

 

Засмя се ведро полицаят
и върна отговор по радиото
до строгия и недоверчив,
бюрократичен глас зад кадър:
Колега, вода това е. Всичко е наред!
Лека вечер господине!

 

Пристигнаха и двата влака,
а с тях и вятърът подземен.
Лицето се качи в един от двата
и след секунди във тунела скри се,
от органите на обществения ред.

 

Лицето, за което няма данни,
трениращият чат-пат полицай
и гласът зад кадър,
който всичко наблюдава,
но не всичко вижда,
поприказваха си малко
върху прозрачната стена
преливаща от цветове
на мехур сапунен,
достигнал радиус
от сто и двадесет секунди.

 

Пук!

 

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...