26 feb 2010, 6:47

Лимонада 

  Poesía » De amor
989 0 2

И колко пъти да те питам -

ще участваш ли във нашата игра?

И колко пъти да прелитам

с крила от шарени пера?

И колко време аз да чакам

да литнеш с мен от пепелта?

И колко време да предлагам

на тебе брачната халка?

 

А беше май, аз помня,

ден толкова горещ…

Че юни ако беше,

всяка сянка щеше да е пещ…

Аз викнах те от твоя магазин,

от работа излязох, носех лимонада

и мислех двама с тебе да седим

под сянката, до новата ограда.

 

Тогава мъжки много се държах,

за твоята ръка се молих.

На колене паднах и тъй стоях,

на принц прекрасен се престорих.

Посипа ме без срам със лимонада,

отми тя мъжката ми чест.

Не принц бях аз, а чиста жаба,

и тъжен станах, клет, злочест.

© Карина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??