Лимонада
И колко пъти да те питам -
ще участваш ли във нашата игра?
И колко пъти да прелитам
с крила от шарени пера?
И колко време аз да чакам
да литнеш с мен от пепелта?
И колко време да предлагам
на тебе брачната халка?
А беше май, аз помня,
ден толкова горещ…
Че юни ако беше,
всяка сянка щеше да е пещ…
Аз викнах те от твоя магазин,
от работа излязох, носех лимонада
и мислех двама с тебе да седим
под сянката, до новата ограда.
Тогава мъжки много се държах,
за твоята ръка се молих.
На колене паднах и тъй стоях,
на принц прекрасен се престорих.
Посипа ме без срам със лимонада,
отми тя мъжката ми чест.
Не принц бях аз, а чиста жаба,
и тъжен станах, клет, злочест.
© Карина Костадинова All rights reserved.
