Линда

7 jun 2010, 0:02

Poesía » Otra

755 0 4

той ми казваше Розалинда

не бях Роза

нито косите ми бяха руси

беше красив като киноартист

от чернобял филм

беше болен и пушеше много

играеше превъзходно табла

и ръцете му незнайно как приспиваха

всяка вечер жълтите завеси

а моряшката му фланелка

разказваше някакви глупави приказки

в които неизменно вярвах

мълчеше порядъчно затворил

очите си в бюфет без кристални чаши

и шоколадови бонбони с мента

тъжен повече години от преди

когато са валяли големите снегове

за които нищо не знаех също

пускаше грамофонни плочи

с Адриано и още други френски шансони

които не можеше да пее

намигаше заговорнически на

една стара снимка на стената

и танцуваше танго с мен

и моята шапка на бели цветчета

когато бях на осем

чак после разбрах какво значи линда

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.