Линда
той ми казваше Розалинда
не бях Роза
нито косите ми бяха руси
беше красив като киноартист
от чернобял филм
беше болен и пушеше много
играеше превъзходно табла
и ръцете му незнайно как приспиваха
всяка вечер жълтите завеси
а моряшката му фланелка
разказваше някакви глупави приказки
в които неизменно вярвах
мълчеше порядъчно затворил
очите си в бюфет без кристални чаши
и шоколадови бонбони с мента
тъжен повече години от преди
когато са валяли големите снегове
за които нищо не знаех също
пускаше грамофонни плочи
с Адриано и още други френски шансони
които не можеше да пее
намигаше заговорнически на
една стара снимка на стената
и танцуваше танго с мен
и моята шапка на бели цветчета
когато бях на осем
чак после разбрах какво значи линда
© Зорница Николова All rights reserved.
