7 июн. 2010 г., 00:02

Линда 

  Поэзия » Другая
5.0 / 4
833 0 4
той ми казваше Розалинда
не бях Роза
нито косите ми бяха руси
беше красив като киноартист
от чернобял филм
беше болен и пушеше много
играеше превъзходно табла
и ръцете му незнайно как приспиваха
всяка вечер жълтите завеси
а моряшката му фланелка
разказваше някакви глупави приказки
в които неизменно вярвах ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Николова Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...

Ещё произведения »