Липса
Липсваш ми, като дъжда в пустиня,
сърцето ми бездомно пак се лута,
пее песен, скръбна и нечута.
Без твойта нежна топлина изстина.
Не намира никой, и не търси.
Ти казваше ми викай, вместо млъквай.
Казваше ми стой, наместо тръгвай.
И чистеше. А всяка друга мърси.
В сърцето влизат с калните обувки,
хвърлят какво носят в душата.
Топли само са между краката
и ме обсипват с ледени целувки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Серафим Аянски Todos los derechos reservados
