7 abr 2016, 7:53

Липси

  Poesía » Otra
818 0 12

 

Станах зависима
и няма вече аз,
и няма да има.
Подарих всичко
и пак
и нищо нямам
да взимам.
Сама...
странна дума.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ева!
  • Така си го почувствала, така си го написала. Имаш много по-хубави неща в интерес на истината. Но пък е интересен опит за нещо различно.
    И между другото кой изобщо го интересува на колко години е Йоана?
  • Ох... толкова много харесвах този сайт преди! Тук намирах глътка спокойствие и хранех душата си. Сега имам чувството, че се омърсявам, благодарение на грозните коментари, които ми се набиват в очите всеки път, когато вляза! Ако нещо не ви допадне, просто не го четете! Аман от експерти! Йоана, харесва ми написаното от теб и те подкрепям!
  • Кой друг е бил? Пропуснала съм да се запозная с някой любопитко. Ех, откровенци...

    Мерси, Кали, Стаси!

    Благодаря ти, Таня!!!
  • Хареса ми много!!! В началото имаше нещо, което не разбрах в творбата. Аз си направих "труда" да я прочета пак, защото всичко останало ми хареса. Прочетох я втори път и разбрах ...Хареса ми повече и я разбрах! Озадачиха ме обаче 7 и 8 стих. Между тях има нещо, което е недовършено и недоизказано...,но докосваш, докосваш много и затова те чета пак и пак! Веднъж го казах и ще го кажа пак - Ти имаш душа във всеки един смисъл - човешка, творческа, екзистенциална и.т.н !
    Един съвет : Казвай това, което искаш и можеш ,не го крий в себе си!Мълчанието е полезно когато то не иска да говори, няма какво да каже, не знае как да го каже или защото не може да не го скрие. Харесвам много мълчанието в твоите стихове, защото е загадъчно и нашепва тихо в сърцето, но може да се получи недовършеност понякога. Не премълчавай, това което може да се разкрие.
    Имаш много какво да кажеш и аз обичам начина ти на изразяване!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...