perfanov (Явор Перфанов)
520 9
25 abr 2017, 14:04

Липсва ми 

  Poesía » Civil
390 0 3

Толкова хора
ме докосваха в живота
и всеки ме дърпаше
в своя посока.
Една ръка 
ме подкрепяше само.
Една душа
наричах я "Мамо".

 

Тя прегръщаше моите рани
и с нежни думи от лицето ми
избърсваше сълза по сълза.
И когато погледнех нейните длани
като орех се свиваше сърцето ми
от труд за нас, те бяха целите надрани.

 

Само тя, мама
тя ми вярваше, че съм изморен.
Че в мен сили няма
и съм имал много тежък ден.
И се чувствах, като малко дете
защитен от нейната прегръдка.
И весело туптеше моето сърце
поемах чист въздух с всяка глътка.

 

А сега?
Къде е топлинката голяма
и нежните думи, къде са.
Липсват ми, а мама я няма
но нали и знам адреса.
Поглеждам към небето
тя е най-красивата звезда.
Мамо, добре ти е детето
поплаках си, нали ти ме учи така.

 

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2017

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??