Липсва ми
Толкова хора
ме докосваха в живота
и всеки ме дърпаше
в своя посока.
Една ръка
ме подкрепяше само.
Една душа
наричах я "Мамо".
Тя прегръщаше моите рани
и с нежни думи от лицето ми
избърсваше сълза по сълза.
И когато погледнех нейните длани
като орех се свиваше сърцето ми
от труд за нас, те бяха целите надрани.
Само тя, мама
тя ми вярваше, че съм изморен.
Че в мен сили няма
и съм имал много тежък ден.
И се чувствах, като малко дете
защитен от нейната прегръдка.
И весело туптеше моето сърце
поемах чист въздух с всяка глътка.
А сега?
Къде е топлинката голяма
и нежните думи, къде са.
Липсват ми, а мама я няма
но нали и знам адреса.
Поглеждам към небето
тя е най-красивата звезда.
Мамо, добре ти е детето
поплаках си, нали ти ме учи така.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados
