9 dic 2010, 16:25

Липсва ми един приятел

  Poesía » Otra
2.6K 0 7

Дяволът е великолепен, разкошен.
Влюбих се в него. Дяволът е едно
такова черно-синьо, синьо-черно,
огромно море. Но аз не мога
да плувам, не искам да се удавя.
Дяволът изпи невинната ми кръв,
лицемерието му беше съвършено.
Как да се справя с него?!
Липсва ми един стар приятел,
който ми повтаряше, че вятърните
мелници причиняват болка,
че раните не се лекуват със смях
и че завръщането е безсмислено
и още, че въздушните целувки
са прелестни, но не и истински.
Приятелю мой! Ти имаше едно
баскервилско куче. Дай ми го
за малко, за две минути,
да разръфа, да изтормози
жалкото, похотливо тяло на
Дявола. А аз ще мълча.
И ще изчезна. Като котка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...