Липсва ми един приятел
Дяволът е великолепен, разкошен.
Влюбих се в него. Дяволът е едно
такова черно-синьо, синьо-черно,
огромно море. Но аз не мога
да плувам, не искам да се удавя.
Дяволът изпи невинната ми кръв,
лицемерието му беше съвършено.
Как да се справя с него?!
Липсва ми един стар приятел,
който ми повтаряше, че вятърните
мелници причиняват болка,
че раните не се лекуват със смях
и че завръщането е безсмислено
и още, че въздушните целувки
са прелестни, но не и истински.
Приятелю мой! Ти имаше едно
баскервилско куче. Дай ми го
за малко, за две минути,
да разръфа, да изтормози
жалкото, похотливо тяло на
Дявола. А аз ще мълча.
И ще изчезна. Като котка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Петрова Всички права запазени
С удоволствие прочетох, Боряна! Сърдечни поздрави!
