13 oct 2009, 0:38

Липсвам си! 

  Poesía » Filosófica
902 0 12

Липсвам си,

когато са ме напуснали думите

и денят ми престане

да се задъхва от страсти,

когато пусна в дома си

тишината куршумена

и не искам да гоня

измамното щастие,

когато съм забравила

как се прощава,

даже, повярвайте,

как се обича,

липсвам си дори и тогава,

когато не съм нечие

старо момиче.

Къде да се търся?

В спомен? В усмивка?

В докосване плахо

или в песен на птица?

Улисана в грижи,

отдавна привикнах

да бъда една уморена женица.

Но все пак си липсвам!

В затвора на своите

нищожни проблеми

и всякакви битови дреболии,

мечтая нещо ново

да се случи със мене

и някой да каже:

"Липсваш ми, мила!"

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??