Липсвам си!
Липсвам си,
когато са ме напуснали думите
и денят ми престане
да се задъхва от страсти,
когато пусна в дома си
тишината куршумена
и не искам да гоня
измамното щастие,
когато съм забравила
как се прощава,
даже, повярвайте,
как се обича,
липсвам си дори и тогава,
когато не съм нечие
старо момиче.
Къде да се търся?
В спомен? В усмивка?
В докосване плахо
или в песен на птица?
Улисана в грижи,
отдавна привикнах
да бъда една уморена женица.
Но все пак си липсвам!
В затвора на своите
нищожни проблеми
и всякакви битови дреболии,
мечтая нещо ново
да се случи със мене
и някой да каже:
"Липсваш ми, мила!"
© Нели Вангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления
-
Благодаря на всички които се спряха тук и прочетоха!
-
Щом някой си липсва значи малко или много се обича
Хубаво е. -
Дълбоко в мен, някъде в ляво, затуптя още по-силно!
И ще ти кажа с обич "липсваш ми", макар че искам да не липсваш... тук!
Нели*!!! -
Прекрасно е че, си тук!
-
Много е хубаво да липсваш на някого!Хареса ми стиха ти!
-
Хубаво стихотворение!
-
Липсваш ни!!
-
поздрав, Нел!*
-
Хубаво! Истинско!
Преживявано!
Поздрави! -
Благодаря ти, Иво! Всъщност твоето "Липсваш ни!" ме провокира да напиша това стихотворение.Колко е хубаво да разбереш, че си липсвала на някого! С благодарност към всички, които ме четат!
-
Липсваше ни, Нели!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
