Липсвам си!
Липсвам си,
когато са ме напуснали думите
и денят ми престане
да се задъхва от страсти,
когато пусна в дома си
тишината куршумена
и не искам да гоня
измамното щастие,
когато съм забравила
как се прощава,
даже, повярвайте,
как се обича,
липсвам си дори и тогава,
когато не съм нечие
старо момиче.
Къде да се търся?
В спомен? В усмивка?
В докосване плахо
или в песен на птица?
Улисана в грижи,
отдавна привикнах
да бъда една уморена женица.
Но все пак си липсвам!
В затвора на своите
нищожни проблеми
и всякакви битови дреболии,
мечтая нещо ново
да се случи със мене
и някой да каже:
"Липсваш ми, мила!"
© Нели Вангелова All rights reserved.
