Липсваш ми

15 jun 2005, 11:00

Poesía

1678 0 7

Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми.
С целувка
изпратена по въздуха
отварям
широко прозвореца...
Сега разбирам
защо ухае
стаята на теменужки.
Вътърът ми носи вест
от стъпките ти -
скрити
в джожчето на утрото
пълно с весели усмивки...
Навън
не спира да вали,
а листите
разхвърляни по пода
са още мокри -
изписани
от недовършените мисли,
които всъщност
без теб не означават нищо!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

joanna_vas (Йоанна)

2005-06-16T22:49:49+03:00

Усмихнахте ме )
Наистина
margi (Маргаритка Харизанова)

2005-06-16T19:16:57+03:00

Пълни джобчета с усмивки да си имаш винаги
Dimi (Дими Фильова)

2005-06-16T10:56:22+03:00

Този, който липсва нищо не може да замени. Пожелавам ти да се срещне написано със истинско!
HeCPaBHuMa (МаГи Ст)

2005-06-16T03:31:01+03:00

Добре е!Допада ми
joanna_vas (Йоанна)

2005-06-15T18:29:48+03:00

Благодаря Веси Мокри са и разпиляни
А теменужения аромят унася Галя Поздрав.
Fabiana (Галя Николова)

2005-06-15T16:28:39+03:00

Нека ухае стаята на теменужки и вятърът да носи вести от любимия!
Красиво!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-06-15T16:08:58+03:00

И ти ми липсваш!!Искам да чета още много листи,мокри разпиляни...