joanna_vas (Йоанна) joanna_vas (Йоанна)
223
15 jun 2005, 11:00

Липсваш ми

  Poesía
1.9K 0 7
Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми.
С целувка
изпратена по въздуха
отварям
широко прозвореца...
Сега разбирам
защо ухае
стаята на теменужки.
Вътърът ми носи вест
от стъпките ти -
скрити
в джожчето на утрото
пълно с весели усмивки...
Навън
не спира да вали,
а листите
разхвърляни по пода
са още мокри -
изписани
от недовършените мисли,
които всъщност
без теб не означават нищо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0