15 июн. 2005 г., 11:00

Липсваш ми

Поэзия

1.9K 0 7

Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми.
С целувка
изпратена по въздуха
отварям
широко прозвореца...
Сега разбирам
защо ухае
стаята на теменужки.
Вътърът ми носи вест
от стъпките ти -
скрити
в джожчето на утрото
пълно с весели усмивки...
Навън
не спира да вали,
а листите
разхвърляни по пода
са още мокри -
изписани
от недовършените мисли,
които всъщност
без теб не означават нищо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

joanna_vas (Йоанна)

Усмихнахте ме )
Наистина

2005-06-16T22:49:49+03:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Пълни джобчета с усмивки да си имаш винаги

2005-06-16T19:16:57+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Този, който липсва нищо не може да замени. Пожелавам ти да се срещне написано със истинско!

2005-06-16T10:56:22+03:00
HeCPaBHuMa (МаГи Ст)

Добре е!Допада ми

2005-06-16T03:31:01+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Благодаря Веси Мокри са и разпиляни
А теменужения аромят унася Галя Поздрав.

2005-06-15T18:29:48+03:00