И ето, дойде февруари,
търкалят се студени дни,
не знаят спирки, нито гари,
обвити в сивкави мъгли.
Прегръщам ризата ти стара,
с която беше в онзи ден,
а мекотата ú ме кара,
да те усещам пак до мен.
Рояк от спомени връхлита
и като гарвани кълве,
по болката едва съшита,
в гръдта на твоето дете. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse