geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
18 янв. 2013 г., 20:55

Липсваш ми! 

  Поэзия » Другая
641 1 6

И ето, дойде февруари,

търкалят се студени дни,

не знаят спирки, нито гари,

обвити в сивкави мъгли.

 

Прегръщам ризата ти стара,

с която беше в онзи ден,

а мекотата ú ме кара,

да те усещам пак до мен. 

 

Рояк от спомени връхлита

и като гарвани кълве,

по болката едва съшита,

в гръдта на твоето дете.

 

Във огледалото поглеждам

и срещам твоите очи,

главата много ниско свеждам,

да скрия бликнали сълзи.

 

Вятърът разтегля вопли,

навън отново сняг вали,

в душата мъката ми чопли

и тихо шепна: "Липсваш ми!"



© Евгения Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??