4 jul 2005, 22:12

Липсваш ми

  Poesía
2.2K 0 0

Липсваш ми, толкова ми липсваш...
Навсякъде виждам твоя образ,
твоя нежен поглед,
който ме кара да полудявам
и любовта си на никой друг да не давам!

Липсва ми твоята усмивка,
твоята сладка и несравнима целувка.
Липсваш ми, мили
и без теб нямам сили!

Липсваш ми, макар и да знам,
колко болка си ми причинил,
колко сълзи за теб съм изплакала в нощта
и колко за теб съм страдала без вина!

Не ще бъда повече с теб,
не мога повече да ти вярвам,
любовта ми към теб някак си ще залича,
въпреки, че спомените все още ме изгарят...

И все пак ми липсваш...толкова ми липсваш... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...