4 июл. 2005 г., 22:12

Липсваш ми

2.2K 0 0

Липсваш ми, толкова ми липсваш...
Навсякъде виждам твоя образ,
твоя нежен поглед,
който ме кара да полудявам
и любовта си на никой друг да не давам!

Липсва ми твоята усмивка,
твоята сладка и несравнима целувка.
Липсваш ми, мили
и без теб нямам сили!

Липсваш ми, макар и да знам,
колко болка си ми причинил,
колко сълзи за теб съм изплакала в нощта
и колко за теб съм страдала без вина!

Не ще бъда повече с теб,
не мога повече да ти вярвам,
любовта ми към теб някак си ще залича,
въпреки, че спомените все още ме изгарят...

И все пак ми липсваш...толкова ми липсваш... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...