23 feb 2011, 22:51

Липсваш ми

  Poesía
1.2K 1 1

Липсваш ми безкрайно много,

тъй далече си от мен, но и тъй близко в сърцето ми.

Страдам аз за теб, голяма болка се е загнездила в душата.

Липсваш ми ужасно много.

Всичко в мен крещи.

Копнея за допира на твоите ръце,

за топлата ти прегръдка.

Искам силно да се сгуша в теб

и спокойствие да настъпи в мен.

Съзнанието ми бушува, мята се като диво животно,

сякаш крещи – пусни ме да отлетя при него аз.

Липсваш ми, липсваш ми. Къде си ти?

Имам нужда аз от теб. Дишам и живея чрез теб.

Макар и далеч, чувстваш ли това, което е в мен -

копнежа, болката, нуждата ми от теб?

Върни се по-скоро при измъчената ми душа.

Сгрей сърцето ми с любовта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СИЛВИЯ ИВАНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И да се върне няма да е вече същото ! Харесаха ми любовните излияния и поздравления за опита за чувствата в стих!
    Не дишай за него, а само за теб

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....