24 sept 2007, 9:12

Липсваш ми

  Poesía
1K 0 2

Когато си далеч, изчезва радостта,
крачка ме дели от пропастта,
където няма сълзи и тъга,
а само вечна самота.
Безсилна, като птица без крила,
от небето паднала звезда.
Нямам сили да те върна,
с ръце копнеещи да те прегърна.
Чувам гласа ти в тихите нощи,
представям си, че си до мен все още.
Очи затварям, виждам любовта,
истина или илюзия е тя?
Всички спомени са живи,
моменти, приказно красиви.
Те са тук, във моето сърце,
искам да си мой, дори за миг поне.
Знаеш колко силно те обичам
и на теб до край се вричам.
Лутам се без път и без посока,
изгубих всичко свято от живота.
Беше част от моята съдба,
светлината се превръща в тъмнина.
Не виждам нищо и не чувствам,
от горчивината на тъгата вкусвам.
Къде си? Близо или някаде далече,
Не зная във какво да вярвам вече?
Надеждата, за обич между нас,
за това единствено се моля аз.
Дните без теб са сякаш години,
единствен миг на радост подари ми.
Сърцето, любовта ми - те са твои, имаш ги,
върни се, сега и завинаги, липсваш ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...