Когато си далеч, изчезва радостта,
крачка ме дели от пропастта,
където няма сълзи и тъга,
а само вечна самота.
Безсилна, като птица без крила,
от небето паднала звезда.
Нямам сили да те върна,
с ръце копнеещи да те прегърна.
Чувам гласа ти в тихите нощи,
представям си, че си до мен все още.
Очи затварям, виждам любовта,
истина или илюзия е тя? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up