Липсваш ми
Помниш ли, когато тръгна,
побързах аз да се обърна,
не те възпрях, не те и питах
"кога", "защо", прикрих сълзите...
Побързах в някаква посока,
опари ме тъга жестока,
но помниш ли, не се обърнах,
дори с очи не те прегърнах...
Аз знам, че гледал си след мен,
че бил си сам така сломен,
че вечер шепнеш на луната,
да ме потърси в тъмнината...
Да ми прошепне с думи нежни,
че обичта ти е безбрежна
и без значение къде си,
лика ми пазиш във сърце си...
И тя ме гали всяка нощ,
потапя ме във сън-разкош,
във който ти си вече вкъщи
и топличко във теб се сгушвам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвана Todos los derechos reservados
