30 sept 2004, 16:20

Липсваш ми

  Poesía
2.3K 2 1
Защо ли те открих,преди в домът си да се върна?
Кога ли ще те видя пак,кога със трепет аз ще те прегърна?
Дълго време до мене няма да те има
без теб, за мен настъпва люта зима.
Кой сега душата ми ще сгрее?
Кой на моите закачки ще се смее?
За мене няма друг,сега когато те открих,
за теб ще бъде всеки следващ стих.
Ще помня времето,което с теб прекарахме,
колко нощи до късно ний оставахме
и колко страст от сърцата ни напира,
и как ме караш да се чувствам щастлива.
Докато те няма споменът за тебе ще ме топли
вятърът до тебе ще довява мойте тъжни вопли
и щом видиш вечер на небето звезди
си представи,че това са моите очи.
Птиците от мене ще ти носят новини,
ще ти пеят да не ме забравяш ти
и когато вечер луната се яви
си спомняй за прекараните с мене дни.
Липсваш ми,но знам,че скоро ще те видя
завинаги ще свърши тая люта зима,
защото няма вече с теб да се разделяме
и любовта до край ще можем да споделяме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...