30 сент. 2004 г., 16:20

Липсваш ми

2.3K 2 1
Защо ли те открих,преди в домът си да се върна?
Кога ли ще те видя пак,кога със трепет аз ще те прегърна?
Дълго време до мене няма да те има
без теб, за мен настъпва люта зима.
Кой сега душата ми ще сгрее?
Кой на моите закачки ще се смее?
За мене няма друг,сега когато те открих,
за теб ще бъде всеки следващ стих.
Ще помня времето,което с теб прекарахме,
колко нощи до късно ний оставахме
и колко страст от сърцата ни напира,
и как ме караш да се чувствам щастлива.
Докато те няма споменът за тебе ще ме топли
вятърът до тебе ще довява мойте тъжни вопли
и щом видиш вечер на небето звезди
си представи,че това са моите очи.
Птиците от мене ще ти носят новини,
ще ти пеят да не ме забравяш ти
и когато вечер луната се яви
си спомняй за прекараните с мене дни.
Липсваш ми,но знам,че скоро ще те видя
завинаги ще свърши тая люта зима,
защото няма вече с теб да се разделяме
и любовта до край ще можем да споделяме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...