Сълза проронваме за теб,

но тя не обикновена -

сълза изпълнена с много

скръб и мъка!

Сълза, от която

болката няма да мине,

но вътрешно, може би,

ще успокои ни!

Ние винаги ще обичаме те,

нека си знаеш това,

ние винаги ще тъжим,

но не винаги ще проронваме

тази сълза!

Няма да показваме все

колко ни е тежко,

защото светът проклет

види ли и ни разбере -

просто ще ни съсипе!

Затова, че не сме

силни и можещи

и затова, че изразяваме

със сълза проклетата си съдба!

Затова само на думи

мога да споделя

със смъртта, която отне те

от нас внезапно и смело!

С нея говоря сега,

а чрез нея се надявам да

чуеш и ти, моя сестра,

следните малко слова...

А те са - ние ще те носим

за вечни времена с нас

и ще споменаваме твоето име,

докато Бог ни позволи това...

И може да не плачем

всеки ден,

но ти ще си останеш в нас

и ще си жива с нас...

Макар и само с думите,

макар и в дълбоката болка,

която крием,

но ние пак Обичаме те!