16 sept 2019, 22:17

Лирични миниатюри: Модус вивенди...

1.2K 0 1

Лирични миниатюри: Модус вивенди...

 

1.Модус вивенди

И ето: заживях без тебе,

а в улея на „Старата река“

Животът продължава...

– Пъстър и суетен...

О, можело е значи и така!...

 

2. В Новогодишната нощ

И отново в тази нощ съм сам

без свещи и бенгалски огън...

На кой подаръче сега да дам –

да го обичам... И да ме обича много!...

 

3. Реквием за Вечността

Столетия живяхме с Представата за Вечност,

но дойдоха Мъдреци от Ориента и разправят,

че нямало такава във Света –

отдавна вече..

И няма от къде да вземем!...

 

А каква надежда друга ни оставят

те: 

в свидливо отброеното Човешко време!?...

 

 

4. В часа на есенната равносметка

Часът на Есенната равносметка

дойде и ме направи луд –

една искра в душата ми засветка...

 

... А тя е заредена със барут!...

 

15.09.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесаха!
    Забавно си ги поднесъл, поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...