11 dic 2016, 0:36

Лирично

  Poesía
963 5 16

Запълни пъзела на моята душа
с частица щастие от миг откраднат.
Възпирай ме сега да разруша
онаследения от спомените замък...

За теб и мен - най-светъл дом,
достигащ раменете на звездите.
В едно готическо небе заслон,
загърнал с тъмен плащ очите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!
  • Щом пъзела е пълен-
    сърцето е доволно.
    (И без петел ще съмне)
    дори с откраднат донор...

    Весела Нова година! И благосклонна муза!
  • Хареса ми стиха ти ,Младене!Поздравления!
  • Чудесен стих, Младене! Както винаги с удоволствие го прочетох и препрочетох!
  • Красиво, нежно, докосващо... Както винаги, успял си да "нарисуваш" шедьовър. Поздрав, Младене, имай една прекрасна и вдъхновяваща нова седмица!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....