11.12.2016 г., 0:36 ч.

Лирично 

  Поезия
735 5 17

Запълни пъзела на моята душа
с частица щастие от миг откраднат.
Възпирай ме сега да разруша
онаследения от спомените замък...

За теб и мен - най-светъл дом,
достигащ раменете на звездите.
В едно готическо небе заслон,
загърнал с тъмен плащ очите.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Щом пъзела е пълен-
    сърцето е доволно.
    (И без петел ще съмне)
    дори с откраднат донор...

    Весела Нова година! И благосклонна муза!
  • Хареса ми стиха ти ,Младене!Поздравления!
  • Чудесен стих, Младене! Както винаги с удоволствие го прочетох и препрочетох!
  • Красива любовна лирика и извисеност на поетичните образи, без да се замислям поставям в Любими!
  • Красиво, нежно, докосващо... Както винаги, успял си да "нарисуваш" шедьовър. Поздрав, Младене, имай една прекрасна и вдъхновяваща нова седмица!
  • Достигащ раменете на звездите. Този стремеж към познанието за космоса все по-вече те тегли напред и нагоре.Браво Младен
  • Красиво!
  • Мммм..., много хубаво..., - дом на мечтите...!!!
    "За теб и мен - най-светъл дом,
    достигащ раменете на звездите."
  • Красива лирика!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Винаги чета с очи на художник и тук видях строга, изчистена от пози красота!
  • В едно готическо небе заслон.... много хубаво, хареса ми!
    Харесват ми образите много!
  • Както винаги прекрасно и стойностно!
  • Младен,твоята поезия е като песен,разравяща най-дълбоките ъгълчета на човешките сетива.Почувствах я и преживях!
  • Браво! Поздрави!
  • Браво! Изпращам ти поздрави за прочетеното до сега от теб!
Предложения
: ??:??