Dec 11, 2016, 12:36 AM

Лирично

Poetry

955 5 16

Запълни пъзела на моята душа
с частица щастие от миг откраднат.
Възпирай ме сега да разруша
онаследения от спомените замък...

За теб и мен - най-светъл дом,
достигащ раменете на звездите.
В едно готическо небе заслон,
загърнал с тъмен плащ очите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Елка (Елка Тодорова)

Прекрасно!

2018-11-10T15:54:48+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Щом пъзела е пълен-
сърцето е доволно.
(И без петел ще съмне)
дори с откраднат донор...

Весела Нова година! И благосклонна муза!

2016-12-26T11:03:54+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти ,Младене!Поздравления!

2016-12-20T00:27:08+02:00
Putin (Владимир Владимирович)

Чудесен стих, Младене! Както винаги с удоволствие го прочетох и препрочетох!

2016-12-13T09:10:01+02:00
rumbic (Руми)

Красиво, нежно, докосващо... Както винаги, успял си да "нарисуваш" шедьовър. Поздрав, Младене, имай една прекрасна и вдъхновяваща нова седмица!

2016-12-12T11:23:51+02:00