21 ago 2019, 12:43  

Лисицата и вълкът

705 4 14

Стана тя... каквато стана

в разцъфтялата гора -

Кумчо Вълчо и Лисана,

там заформиха кавга.

 

Всичко почна много тъпо -

На маскиран карнавал.

Вълчо там се бе изтупал -

едноок на този бал.

 

Бе препасал седем ножа,

като истински пират.

Със кожух от овча кожа 

и дебел касапски врат.

 

Пък Лисана бе танцьорка 

със перука и бикини.

Ярко рижа стриптизьорка

по лисичи мандарини!

 

Вълчо, с Лиса се засече

в карнавалния сумрАк.

Ток в гърдите му протече

от невиждан, див мерак!

 

А Лисана, без преструвки

се предложи на Вълчан.

Със разкъсващи милувки

тя го вкара във капан:

 

Най-фрапантните услуги

му предложи тя на час!

Вълчо, нямаше заслуги

да е с нея, без аванс.

 

Но пък той не беше дашен,

скъп му беше всеки цент

и Лисана - малко страшна

във сюблимния момент

 

секна Вълчо... и му рече:

 - Няма мъни, няма мед!

 - Хепи енд-а е далече!

 - Давай кинтите напред!

 

Вълчо беше взел заплата,

но да плаща за любов,

даже с Лиса във кревата

той въобще не бе готов.

 

Даде две менте банкноти

на безбожната лисица,

с риск реши да изработи

тази хитра хубавица.

 

Но Лиса, мигом го усети -

бяха кофти тез пари.

Прати Вълчо за конфети,

надалеч да си върви.

 

И след този ден нататък,

двамата са все в кавга.

Лиса, вечно е в сумрАка,

чака зайци през нощта!

 

А Вълчан... не се научи,

че живота е суров!

Вие гладен, като куче,

щом не плаща за любов!

 

 

 

Юри

Йовев

Август 2019 г

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз не знам, от къде ми идват идеите Иржи, просто понякога сядам и....Благодаря ти!
  • Под един знаменател всички-страхотни!Само се чудя как ти идват на ум историите!?....
  • Така е Елка! И ние понякога вием като кучета за капчица любов! Поздрави!
  • Хитрата Лисана....Също като при хората! Поздрави, хареса ми!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...