Лисицата и вълкът
Стана тя... каквато стана
в разцъфтялата гора -
Кумчо Вълчо и Лисана,
там заформиха кавга.
Всичко почна много тъпо -
На маскиран карнавал.
Вълчо там се бе изтупал -
едноок на този бал.
Бе препасал седем ножа,
като истински пират.
Със кожух от овча кожа
и дебел касапски врат.
Пък Лисана бе танцьорка
със перука и бикини.
Ярко рижа стриптизьорка
по лисичи мандарини!
Вълчо, с Лиса се засече
в карнавалния сумрАк.
Ток в гърдите му протече
от невиждан, див мерак!
А Лисана, без преструвки
се предложи на Вълчан.
Със разкъсващи милувки
тя го вкара във капан:
Най-фрапантните услуги
му предложи тя на час!
Вълчо, нямаше заслуги
да е с нея, без аванс.
Но пък той не беше дашен,
скъп му беше всеки цент
и Лисана - малко страшна
във сюблимния момент
секна Вълчо... и му рече:
- Няма мъни, няма мед!
- Хепи енд-а е далече!
- Давай кинтите напред!
Вълчо беше взел заплата,
но да плаща за любов,
даже с Лиса във кревата
той въобще не бе готов.
Даде две менте банкноти
на безбожната лисица,
с риск реши да изработи
тази хитра хубавица.
Но Лиса, мигом го усети -
бяха кофти тез пари.
Прати Вълчо за конфети,
надалеч да си върви.
И след този ден нататък,
двамата са все в кавга.
Лиса, вечно е в сумрАка,
чака зайци през нощта!
А Вълчан... не се научи,
че живота е суров!
Вие гладен, като куче,
щом не плаща за любов!
Юри
Йовев
Август 2019 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
