3 ago 2023, 21:15

Лиска

  Poesía
806 1 11

Кученце мило! Толкоз добро!

Никому не си сторила зло!

Защо тази болест те сполетя?! 

Ето! Днес, душичката ти отлетя!

Плачем за тебе, мило "дете"!

Раната ни трудно ще зарасте!

Но се молим на Бог да те прегърне!

Небето за теб в любящ дом да превърне!

 

Сбогом мило наше другарче! Нека Бог сега е с теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За моя радост снаха ми има една нейна снимка. Не е най- добрата и поза, но е спомен.Изпрати ми я. Тя имаше навик да сяда като кукла, да се изправя и да посяга с лапички. Сякаш се моли. Прекрасна!
  • Бях " вътре " целият ! Преди няма и месец - изпратих своя Виктор - охраната на добрата , стара , вила ! Когато се мярна там - очаквам още преди вратата една черна опашка да се заплете в краката ми , два предни крака да скочат връз
    моите и една задъхана муцунка да ме посрещне с изплезен език ....За огромно съжаление - никой и нищо ! Боли , но - с Природата не можеш да се бориш ! За теб остава само споменът !!!
  • Благодаря, че споделяте болката ми.поглеждам към кухненския прозорец и очаквам да видя сладката, ухилена муцунка, която ми прави физиономии... Но, там няма никой.
  • Натъжих се и аз, понеже имам кучета и много ги обичам, но едно си отиде, много внезапно и ми се срути света! Ще отшуми постепенно болката. Прегръщам те!
  • Защо ме разплакваш, Марги?!
    Познато, познато, до корен...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...